За книгата: 2018 / Казвам се Долорес Макбрайд и от раждането си страдам от много рядка форма на алергия: докосването на други хора ми причинява тежки изгаряния. Не мога да целуна човек, да прегърна родителите си или да изляза от къщи, без да нося ръкавици. Аз съм недосегаем. Сякаш живея в омагьосан замък, който ме държи в плен и ме наказва с изгаряния и белези за всеки опит за „бягство“. Дори измислих име за моя затвор: Стигмалион Вече не съм тласкан от отчаяние от мисълта, че ще бъда затворник на диагнозата си цял живот - и че ще умра като затворник. Не се лаская с мечти, че ще бъде измислен лек за болестта ми, и не очаквам да срещна човек, който няма да остави изгаряния по мен... Но какво упорито чувство е надеждата. Ами ако най-накрая избягам от Стигмалион? Може би един ден ще мога да изпитам всичко това: докосвания, прегръдки, целувки, лудост, свобода, любов?..